Постинг
18.04.2012 23:20 -
Дневникът на ТЕО - част I
20.09.1946 г.
Най-сетне реших. Трябва да оставя и аз нещо. Днес се чуствувам доста неспокоен и незнам на що се дължи. Но вярвам, че ще мине скоро. Часовете минават и отлитат, а аз работя и мисълта ми е по тебе. До кога? Дано скоро дойде спасителния час.
За днес е достатъчно.
21.09.1946 г.
Не знам, но още със ставането почуствах, че съм наблюдаван когато съм спал. Да вярно бе. Двете очи фиксираха съня ми, да те бяха твоите. Много неспокоен сън изкарах. Цял ден ходя унил и никък не ми се работи, незнам защо.
Идват моменти, когато човек трябва да гледа истината в очите. Истина!! Това е думата, която най-много желая. Искам да хвърлиш поглед и разбереш това. Свършвам, защото не мога повече да пиша...
Продължавам, току що говорих с мама и тя каза това което ти каза и на тебе.
Много, много се радвам, че ще те видя.
Сега съм малко по-добре и ще мине и апатията, която тия дни ме бе обхванала.
22.09.1946 г.
Вечерта бях на хижата с приятелите си. Прекарахме да кажа "чудесно". Върнах се към полунощ и веднага се опитах да заспя. Но....... за да си спомня всичко, прекрасно в ..... поръчах шише бяло вино. Беше хубаво но не както това, което пихме заедно бе чудесно. Само заради това вкусих от него. Слизаме надолу и се прибирам.
Спя и сънувам кого - my love. Но колко съм спал? Събуждам се, слънцето огряло вече. Ставам. Начумерени погледи. На работа. Към 10 часа идват да ме вземат, за да отидем на езда. Беше доста приятно, и се чуствувам много доволен. В 12 ч. бях вече в къщи. Довечера нямам намерение да ходя никъде, ще си стоя в къщи и с това завършвам за днес.
23.09.1946 г.
................................................................................................... нищо ........................
В очакване на част II
Най-сетне реших. Трябва да оставя и аз нещо. Днес се чуствувам доста неспокоен и незнам на що се дължи. Но вярвам, че ще мине скоро. Часовете минават и отлитат, а аз работя и мисълта ми е по тебе. До кога? Дано скоро дойде спасителния час.
За днес е достатъчно.
21.09.1946 г.
Не знам, но още със ставането почуствах, че съм наблюдаван когато съм спал. Да вярно бе. Двете очи фиксираха съня ми, да те бяха твоите. Много неспокоен сън изкарах. Цял ден ходя унил и никък не ми се работи, незнам защо.
Идват моменти, когато човек трябва да гледа истината в очите. Истина!! Това е думата, която най-много желая. Искам да хвърлиш поглед и разбереш това. Свършвам, защото не мога повече да пиша...
Продължавам, току що говорих с мама и тя каза това което ти каза и на тебе.
Много, много се радвам, че ще те видя.
Сега съм малко по-добре и ще мине и апатията, която тия дни ме бе обхванала.
22.09.1946 г.
Вечерта бях на хижата с приятелите си. Прекарахме да кажа "чудесно". Върнах се към полунощ и веднага се опитах да заспя. Но....... за да си спомня всичко, прекрасно в ..... поръчах шише бяло вино. Беше хубаво но не както това, което пихме заедно бе чудесно. Само заради това вкусих от него. Слизаме надолу и се прибирам.
Спя и сънувам кого - my love. Но колко съм спал? Събуждам се, слънцето огряло вече. Ставам. Начумерени погледи. На работа. Към 10 часа идват да ме вземат, за да отидем на езда. Беше доста приятно, и се чуствувам много доволен. В 12 ч. бях вече в къщи. Довечера нямам намерение да ходя никъде, ще си стоя в къщи и с това завършвам за днес.
23.09.1946 г.
................................................................................................... нищо ........................
В очакване на част II
Сурвакането- едно друго тълкувание
ХУБАВ, КАТО РОДЕН ОТ БЪЛГАРКА!--Първа ча...
ЕДНО МОЕ ЕМБЛЕМАТИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ
ХУБАВ, КАТО РОДЕН ОТ БЪЛГАРКА!--Първа ча...
ЕДНО МОЕ ЕМБЛЕМАТИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 816