“Българската икономика се крепи на три основни стълба – бакшиш, рушвет и корупция, пишат в The Economist. Целият бизнес в държавата е политически контролиран, като това се знае от цялото население, но на никой от гражданите на най-бедната страна в Европейският съюз не му пука за това. Българите предпочитат да търпят и да мрънкат, очаквайки някой да ги извади от тежкото икономическо положение в което сами са допуснали да бъдат поставени чрез упоритото си бездействие.
Уникален е механизма по който работи това “икономическо чудо на Балканите”: Зад всички значими бизнес начинания в страната, стоят видни политически фигури, които управляват в сянка. Фирмите контролирани от политически лица имат наглата практика да не спазват законите които те са приели, като например трудовото законодателство, данъчни закони и други, благодарение на политическия чадър, който техните скрити собственици осигуряват. Това е тяхна целенасочена политика. Така тези, които трябва да се борят със сивата икономика дефакто я създават и поддържат. Факт е, че тези фирми създадени още в началото на прехода, запазват този свой метод на работа (неспазване на законите и укриване на данъци), независимо от това коя политическа сила е на власт. Това навежда на мисълта, че цялата политическа борба в държавата е един добре инсцениран цирк, който да отвлича вниманието на населението, докато върви процеса на разпределяне на икономиката и натрупване на капитала.
Тези политически-бизнес играчи, се отплащат на своите партии чрез редовно финансиране, тази бизнес структура беше съвсем открито наречена от един от основните създатели на модела “Обръчи от фирми”. Тези фирми, ако биха били поставени в един реален свободен пазар, надали биха издържали предвид ниската икономическа култура на собствениците им, но тъй като за тях законите не важат, то това им осигурява едно доста голямо предимство и съвместно с корумпираната система за обществени поръчки осигуряваща им достъп до свеж поток от държавни пари, ги прави решаващ играч на българската икономическа сцена.
Последиците, а и целта на тази политическа-бизнес -мафиотска – икономическа структура, е реално на българският пазар да не бъдат допуснати фирми, които да ги конкурират и изместят от нишата която са заели. Всяко едно ново бизнес начинание в държавата е обречено на гибел без политическа подкрепа, тъй като то ще бъде принудено да спазва всички икономически и трудови закони приети от неговите конкуренти, докато те самите работят “над закона” или по точно за тях той не съществува. Ако някой, се опита, да работи по техния маниер (като също не спазва законодателството), то спрямо него се задейства цялата държавна машина със всичките и агенции и контролни органи и той бива принуден или да си плаща за да развива бизнеса си или да се оттегли. Забележете, той не бива принуждаван да спазва законодателството. Приетите закони имат за цел да осигурят такова ниво на започване на бизнес, че той да е неконкурентно способен спрямо мафиотизирания политико-икономически бизнес. Ако въпреки всичко, някой успее да развие бизнеса си спазвайки всички закони, то тогава преплетената политико-икономическа върхушка е способна да приеме специални нови закони, които да убият конкуренцията, което се и практикува.
За съжаление българите, които са превърнати в роби на политическите-бизнес фигури, не са способни да отхвърлят този пагубен за тях модел, който вече двайсет години, ги държи в дъното на икономическите класации в Европа. Те предпочитат да се спасяват поединично, като емигрират, вместо да се изправят срещу своите робовладелци. Много от тях, работещи във фирми на такива действащи и бивши политици, въпреки крещящите потъпквания на приетия от самите техни работодатели трудов кодекс, се чувстват безсилни наблюдавайки отвътре тяхната недосегаемост и са склонни да търпят само за да имат пари да си покрият насъщните нужди.
В заключение, можем да твърдим, че България е една държава, която е изцяло в ръцете на престъпни политико-икономически структури, които определят кой какъв да бъде в “българската икономика”.
